Опера бутик в градината...
04 октомври 2010
Много ми хареса и ме заинтригува. Още с наименованието, което прочетох в поканата. И си тръгнах със същите чувства след представлението – възхита и удовлетворение.

Както каза Веселин Байчев в 'уводното си слово', напоследък стана модерно да се показват опери на открито. 'Монополистът' беше проф. Пламен Карталов – на Царевец, на площада, в Парка на Военната академия... И сега изведнъж нещо ново – на Артсцената в градината пред НДК – Киноклуб на открито. Тръгвайки натам, не ми беше ясно как ще се случи – въпреки обясненията от афиша: камерен вариант, клавирно трио, аранжимент, редакция, имена на певци, които не съм чувала...? И ощe – що е то отново 'Tempi concertati' /преди години Байчев беше направил камерен ансамбъл с това име, който се подвизаваше няколко години и после изчезна./

'Отвличане от сарая' на Моцарт не е чест гост на българските оперни сцени. Българската публика не обича оперите на Моцарт толкова, колкото тези на Верди и Пучини. Специално в тази опера всичките партии са трудни и проблемни за много певци.  Що за смелост и амбиция?!

Ръководният екип ми беше познат, - Байчев и Симеонов са заедно още от 'Опера за три гроша' в НБУ, другото име - Яна Дворецка, познавах като моден дизайнер, - изненадващо я срещам като сценограф в операта? – Успех! Това й било трети опит. Красив, лаконичен, изразителен и функционален рисунък на сменящите се като на кино декори-пана. Много ми харесаха натуралните, истински бояджийски стълби, простотата и красотата на изразните средства, 'ясно говорещите' костюми. Какво повече?!

Необичайната за традиционния оперен театър концепция на Симеонов и Байчев /те бяха както винаги единни в намеренията си/, прегърната с удоволствие от артистите – певци, създаде един непрестанно обновяващ се в разстояние на час и половина спектакъл. Сцената интригуваше във всеки един момент, предизвикваше непрекъснато спонтанната реакция на публиката, претъпкала с правостоящи малкото пространство. И тя непрекъснато даряваше артистите с искрен смях и аплодисменти.

Така и не се разбра къде и какво е съкратено от текста и музиката, - толкова внимателно и логично бяха направени съкращенията.  А аранжиментът за клавирно трио на Байчев? - нима самият Моцарт не е преработвал творбите си – както ариите и ансамблите в оперите, така и инструментални произведения от един за друг състав? Съпроводът заместваше пълноценно Моцартовия оркестър.

Когато целта е поставена – да може спектакълът да се играе на всякакви места и пространства, и пред всякаква публика, - всички средства би трябвало да са позволени. Това е и мотото на постановчиците: 'Ние правим площаден театър за всички, вижте как!'

И така: динамика, действен анализ, изобретателно поведение на актьорите, често попадащи в много трудни за пеене условия, контрасти. Задавах си въпроса това опера в традиционния смисъл ли е, скеч ли е, гротеска ли, що ли? - Вероятният отговор: всичко заедно, превърнало се не в конгломерат, а в сплав – от младостта, ентусиазма и 'моженето' на актьорите: Даниела /Констанца/ – чудесен, пъргав плътен глас с колоратури и много здраво чувство за ритъм, Евелина – артистично поднасяща цялата си роля – и с глас, и с поведение, и с говор, и с необходимата доза хумор към героинята си, Димитър – очарователен артист и лежерен тенор /може би малко повече увереност в пеенето/. Светослав, познат като 'сериозен' тенор /Радамес, Каварадоси, Алфред/, изведнъж попаднал в едно съвършено различно амплоа – комичният Педрило, обра овациите на публиката. Кирил Хавезов, баритон, завършил НМА, беше поставен в трудната ситуация да говори вместо да пее и се справи много добре с непривичната за него роля. Но, струва ми се, че звездата на вечерта беше Осмин на Калоян Христов /завършил програма на ЦПО на НБУ/, - един централен бас, с богат тембър във всички регистри и невероятно артистично присъствие. Познавам го като Зарастро, Кончак, Великият инквизитор, Дон Алфонсо, но тук той надмина себе си. Браво, Калояне!

Клавирното трио, въпреки трудните условия /липса на чуваемост, на осветление, на подходяща акустична среда/ беше равностоен партньор на сцената и следеше перфектно певците. Може би само цигуларката трябваше да бъде по-съсредоточена в хода на действието и собствените си задачи.

Поздравявам Веселин Байчев за идеята, за 'трудолюбието' /или ината!/, за резултата. Пожелавам му многобройна публика и аплодисменти, - не само в България!

Проф. Милена Моллова
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
Все още няма публикувани коментари
Добавяне на коментар
Име: *
E-поща:
Уебсайт:
Мнение: *
Въведете цифрите от картинката
captcha *
Полетата, отбелязани със *, са задължителни
Предстоящите най-скоро събития
23-09-2020 15:30 ВОЙНАТА С ДЯДО Благоевград
23-09-2020 17:30 СКУБИ - ДУ! Благоевград
23-09-2020 19:30 МУЛАН 3D Благоевград
23-09-2020 21:45 СЛЕД СБЛЪСЪКА Благоевград
24-09-2020 00:05 ВОЙНАТА С ДЯДО Благоевград
24-09-2020 15:30 СКУБИ - ДУ! Благоевград
24-09-2020 17:30 СЛЕД СБЛЪСЪКА Благоевград
24-09-2020 19:00 ЛЮБОВНИК НА ЖЕНА СИ Варна
24-09-2020 19:45 ВОЙНАТА С ДЯДО Благоевград
24-09-2020 21:45 МУЛАН 3D Благоевград
Можете да прегледате всички налични събития като изберете културен институт