Малък градски театър 'Зад канала',   София  

АПОКАЛИПСИСЪТ ИДВА В 6 ВЕЧЕРТА

СЪВРЕМЕННО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
от Георги Господинов

Описание

Апокалипсисите ни

Апокалипсисът не е непременно огън и жупел, глобален срив, конници, тръбящи ангели. По-скоро е минималистичен и ням. Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно. Идва в оня час на ранното есенно свечеряване, в онези минути, когато светлината вече си е отишла, а мракът още не е дошъл. В тази дълга минута се случват историите тук. Минутата преди. В късния октомври един град е в парализа, под заплахата на невидим снайперист. Хората са залепени за телевизорите, за извънредните вечерни новини в 6. Това е и предпочитаното време на убийствата, и часът, в който се събуждат демоните на страха и самотата, излизат наяве дълго премълчавани тайни, час на внезапни откровения и отмъщения. Всеки би могъл да е убиец. И жертва. Истории за това как минаха 90-те и как влязохме в новото хилядолетие с по един микроапокалипсис в аванс. Истории, сенки и гласове, които се навързват, допират, понякога през отделна фраза, за да дадат силуета на едно тяло, ранимо, неразказано, направено от самота и неосъщественост. Героите – мигранти и уседнали, са изправени всеки пред вратите на собствения си мрак. Достатъчно е едно убийство или дори слухът за него, за да зейнат пробойните в обществения договор. След целия опит, който имаме с театъра и терора, стига пушката /снайперът/ само да се спомене, и вече е част от действието, вече 'гърми' в главите ни. Пиесата изследва тъкмо тази точка на счупване в общото ни живеене, отвъд която крехките примирия с другите са нарушени. Дали градът не използва снайпериста като алиби? Дали всъщност не го измисля, за да извърши своите малки и големи, дълго потискани вечерни убийства... Или да ги разкаже. Пиеса за неслучилото се, от което са направени нашите апокалипсиси. За акордеоните на срама ни. И накрая следното богохулно /за Бога на театъра/ допускане: драматургичното не е същинска част от случващото ни се. Да го кажа по-крайно, в липсата на драматургия е същинския ужас на живота, същината на драмата. Нямаме друго срещу Апокалипсиса освен личната си история. Без да сме сигурни в окото и ухото, готови да ни изслушат, говорим пипнешком като деца в тъмното. Единственото, което знаем е, че докато разказваме, сме живи. Дори да разказваме за края. Защото апокалипсисът наистина е много лична работа.

П.С.
Ще ми се тангото на тъгата, тягата на тъгата, скритата й енергия, а не меланхолия, да движи представлението.
Георги Господинов

Постановъчен екип

постановка - Маргарита Младенова
сценография и костюми - Даниела Олег Ляхова
музика - Асен Аврамов

С участието на

Илка Зафирова, Светлана Янчева, Владимир Пенев, Малин Кръстев, Пенко Господинов, Стоян Младенов, Никола Мутафов

Галерия


КОМЕНТАРИ КЪМ СЪБИТИЕТО
Все още няма публикувани коментари
Добавяне на коментар
Име: *
E-поща:
Уебсайт:
Мнение: *
Въведете цифрите от картинката
captcha *
Полетата, отбелязани със *, са задължителни
Предстоящите най-скоро събития
23-10-2020 15:00 МУЛАН 3D Благоевград
23-10-2020 17:15 КУХИЯ ЧОВЕК Благоевград
23-10-2020 19:00 ТУРАНДОТ Варна
23-10-2020 19:45 СВЪРЩАЛИЩЕТО Благоевград
23-10-2020 21:45 СЛЕД СБЛЪСЪКА Благоевград
24-10-2020 00:05 КУХИЯ ЧОВЕК Благоевград
24-10-2020 10:00 ТРОЛЧЕТА: ТУРНЕТО 3D Благоевград
24-10-2020 11:45 ЧУТОВНОТО НАШЕСТВИЕ НА МЕЧКИТЕ В СИЦИЛИЯ Благоевград
24-10-2020 13:15 СКУБИ - ДУ! Благоевград
24-10-2020 15:15 ВОЙНАТА С ДЯДО Благоевград
Можете да прегледате всички налични събития като изберете културен институт